Доклад: Държавата ни дава за здраве най-малко в ЕС, животът ни е най-къс
България все още има най-ниската дълготрайност на живота в Европейски Съюз . Страната ни въпреки всичко е вдигнала продължителността на живота, само че е последна и се развива доста по-бавно от Румъния, Естония и Литва. За 2 години обаче и трите страни са вдигнали доста повече индикаторите си от България. Това сочи отчет на Европейската комисия " Състояние на опазването на здравето в Европейски Съюз " за 2019 година, който изследва системата в 30 страни, плюс Норвегия и Исландия, представен от Нюз.
Основните аргументи за висока смъртност са болесттите на сърдечно-съдовата система и раковите болести , изяснява Ани Шпрангер, теоретичен помощник към Факултета по мениджмънт на опазването на здравето в Техническия университет в Берлин и специалист в Европейската обсерватория за здравни системи и политики.
Инсултът е причина за 1/5 от случаите на гибел в България, което е три пъти повече от междинното за Европейски Съюз.
При рака пък най-вече умряли има от рак на белите дробове, дебелото черво и гърдата. Две от аргументите за това са пушене и алкохол, като съгласно откривателите у нас процентът на пушещите е най-голям от Европейски Съюз, като данните сочат, че един на всеки четирима възрастни е пушач. Има обаче и деца под 16 година, които са пушачи, изключително девойки.
Изследван е и режимът на хранене измежду популацията на България, като се оказва, че възрастните хора не ядат всеки ден по един плод, а при децата едно на всеки пет е със затлъстяване.
Докладът изследва няколко съставния елемент - системата на опазване на здравето и болничното лекуване.
Оказва се, че у нас се дават единствено 52% държавно финансиране в опазването на здравето, което е най-ниското за целия Европейски Съюз. Средствата пък отиват най-много във фармацевтичните компании - 43%, което е повече от междинното за Европейски Съюз.
При болничното лекуване сме на второ място - към 34% отиват за това .
Докладът за опазването на здравето в България отчита също, че достъпността не е добра. 10% у нас не са здравно обезпечени, което е доста огромен дял от популацията, ¼ не имат вяра в здравната система и не се обезпечават, а има и група без годни документи за идентичност измежду ромите.
Оказва се, че България има и огромно частно финансиране, обвързвано с доплащания на пациенти за здраве. Лекарите в страната ни пък са много, само че не отмерено разпределени, джипитата и медицинските сестри са незадоволително.
В България има повече болнични кревати от страните в Европейски Съюз, като междинният престой в болница е 5 дни, като в държавните лечебни заведения се понижават леглата, а в частните се усилват 6 пъти.
Броят на общопрактикуващите лекари в България е дребен –над 15%, което е доста под междинното ниво за Европейски Съюз от 27,3 % . Това се дължи частично на късното въвеждане на образование на експерти по обща медицина и на обстоятелството, че тази компетентност е по-малко привлекателна. Бързото застаряване на работещите като общопрактикуващи лекари също способства за дребния им брой.
Високите нива на задлъжнялост на обществените лечебни заведения са дълготраен проблем , към който постоянно се подхожда посредством от време на време покриване на задълженията. България финансира своите лечебни заведения като употребява заплащания за всеки обособен случай въз основа на клинични пътеки. Съществува дисбаланс във финансирането на другите клинични пътеки, като някои от тях са финансирани повече от нужното, до момента в който други са незадоволително финансирани, което основава тласък за лечебните заведения да употребяват прекалено някои клинични пътеки, написа още в изводите на отчета.
Неравномерното систематизиране на лечебните заведения, медицинските експерти и услуги в цялата страна също затруднява достъпа , като селските региони постоянно са ощетени, до момента в който в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги.
Недостигът на медицински експерти, изключително на медицински сестри и общопрактикуващи лекари, попречва развиването на първичната помощ и даването на услуги в неподходящите региони. За справяне с тези провокации се ползват ограничения за увеличение на броя на дипломираните медицински експерти и за възстановяване на заплатите и изискванията на труд, гласи още отчетът.
Основните аргументи за висока смъртност са болесттите на сърдечно-съдовата система и раковите болести , изяснява Ани Шпрангер, теоретичен помощник към Факултета по мениджмънт на опазването на здравето в Техническия университет в Берлин и специалист в Европейската обсерватория за здравни системи и политики.
Инсултът е причина за 1/5 от случаите на гибел в България, което е три пъти повече от междинното за Европейски Съюз.
При рака пък най-вече умряли има от рак на белите дробове, дебелото черво и гърдата. Две от аргументите за това са пушене и алкохол, като съгласно откривателите у нас процентът на пушещите е най-голям от Европейски Съюз, като данните сочат, че един на всеки четирима възрастни е пушач. Има обаче и деца под 16 година, които са пушачи, изключително девойки.
Изследван е и режимът на хранене измежду популацията на България, като се оказва, че възрастните хора не ядат всеки ден по един плод, а при децата едно на всеки пет е със затлъстяване.
Докладът изследва няколко съставния елемент - системата на опазване на здравето и болничното лекуване.
Оказва се, че у нас се дават единствено 52% държавно финансиране в опазването на здравето, което е най-ниското за целия Европейски Съюз. Средствата пък отиват най-много във фармацевтичните компании - 43%, което е повече от междинното за Европейски Съюз.
При болничното лекуване сме на второ място - към 34% отиват за това .
Докладът за опазването на здравето в България отчита също, че достъпността не е добра. 10% у нас не са здравно обезпечени, което е доста огромен дял от популацията, ¼ не имат вяра в здравната система и не се обезпечават, а има и група без годни документи за идентичност измежду ромите.
Оказва се, че България има и огромно частно финансиране, обвързвано с доплащания на пациенти за здраве. Лекарите в страната ни пък са много, само че не отмерено разпределени, джипитата и медицинските сестри са незадоволително.
В България има повече болнични кревати от страните в Европейски Съюз, като междинният престой в болница е 5 дни, като в държавните лечебни заведения се понижават леглата, а в частните се усилват 6 пъти.
Броят на общопрактикуващите лекари в България е дребен –над 15%, което е доста под междинното ниво за Европейски Съюз от 27,3 % . Това се дължи частично на късното въвеждане на образование на експерти по обща медицина и на обстоятелството, че тази компетентност е по-малко привлекателна. Бързото застаряване на работещите като общопрактикуващи лекари също способства за дребния им брой.
Високите нива на задлъжнялост на обществените лечебни заведения са дълготраен проблем , към който постоянно се подхожда посредством от време на време покриване на задълженията. България финансира своите лечебни заведения като употребява заплащания за всеки обособен случай въз основа на клинични пътеки. Съществува дисбаланс във финансирането на другите клинични пътеки, като някои от тях са финансирани повече от нужното, до момента в който други са незадоволително финансирани, което основава тласък за лечебните заведения да употребяват прекалено някои клинични пътеки, написа още в изводите на отчета.
Неравномерното систематизиране на лечебните заведения, медицинските експерти и услуги в цялата страна също затруднява достъпа , като селските региони постоянно са ощетени, до момента в който в по-големите градове има свръхпредлагане на услуги.
Недостигът на медицински експерти, изключително на медицински сестри и общопрактикуващи лекари, попречва развиването на първичната помощ и даването на услуги в неподходящите региони. За справяне с тези провокации се ползват ограничения за увеличение на броя на дипломираните медицински експерти и за възстановяване на заплатите и изискванията на труд, гласи още отчетът.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ